Върви си човекът по земния път и се редуват завои и прави, сменят се слънчеви с мрачни дни, изживяваме падения и успехи, изгаряме в любов и изневери, и така до деня, в който пътуването свърши... И няма ги вече страстите, копнежите, мечтите... Край?!
О-о, не!
Пътят продължава, но вече без теб. Остават само твоите деца и твоите дела. Остава това, което си успял да създадеш, да съградиш или посадиш докато си се смял и плакал на тази земя...
Старая се да рисувам картини с богат колорит, които да украсяват дома или офиса. Но понякога водена от емоции създавам творби, които задават въпроси, разказват история или събуждат чувста и размисли.
Мръсотията и злото ни заобикалят от всички страни и постоянно ни се натрапват. Красотата и доброто трябва да се търсят и отглеждат като крехко цвете. За щастието и любовта е нужно да се грижим ежедневно.
