Помниш ли, помниш ли пролетта.... №582

74 - 48 см

Вятърът задуха и листата разпиля... Дъбът въздъхна и тъжно погледна към брезата: '' Ех, птиятелко, помниш ли, помниш ли пролетта?! '' А тя със златни тонове до него затрептя: '' Скъпи, тъжен не бъди, пътят продължава!...''

Есенен пейзаж.

Маслени бои / платно.

Назад
Продадено

Назад